Дневник пользователя lastrider

Търся пътя към твоето сърце и те обичам наивно като малко дете....Тихо свеждам понякога глава...някак тъжно ми става когато съм сам...Търся звездите в твоите очи...по тях да гадая обичаш ли ме ти...Безшумно дните ми отминават...Не крия сълзите...само те остват...Любовта която някога се роди...запазих дълбоко в моите гърди....Щастлив съм когато си до мен ...Обичам те безумно всеки ден....Обичам те безумно....Не зная как да го изразя...Обичам те...и това е!!! Обичам твоята усмивка да ме буди във ноща и тихо да нашепва:...До теб съм мило, НЕ си Сам!!!...Обичам да плувам в твойте очи...лазурния бряг ми напомнят с голмите сини вълни....Обичам те по- силно...по-…

Знаеш ли какво е самота...изпитвала ли си я ...кажи!?! Знаеш ли как боли от любовта когато си един...Хиляди мечти за теб градя но остават неосъществими....Живота е една лъжа щом не мога да те имам...Нощите са пълни с болка...чувствата от скръб са напоени...Всяка моя мисъл е сълза...а сълзата капка кръв от моето сърце...Любовта огромна в болка и сълзи за миг се превръща...НЕ мога да живея в самотата,не мога аз да съм сам...В съня си виждам твоя образ...гласа ти е в моята душа....Но реалността е тежка и боли от любовта...Нямам сили да се боря за мечтите и да чакам да се разрушат...Болката…

Толкова объркано момиче
толкова объркано момче
за ръце хванати са те
и животът бавно си тече....
Момичето не вярва вече в любовта
предадено от него.
За пореден път от дланите
кръв студена,бавно тя се стича.
Сърцето в нея не тупти,
а само знае да кърви.
То ридае за любовта,която изчезна в ноща.
А как го обичаше преди
от все сърце и от душа
и то това момче,
което пак предаде я...
Така в нея стана безразлично,
забравена от всеки и от всичко.
Съдбата своя тежка без срам
така проклинаше на глас...
А огън в нея тъй гореше
и страстне утолима.
Сърцето свое тъй даряваше
на всеки,който пожелаеше.
Сега заключено е зная
ключ за него няма.
Захвърлен някъде е той
на острова незнаен.
В очите и самотни
винаги…

Срещнах те...без дори да си бях помислял,че някога ще мога да срещна такъв човек като теб.В момента,в който ми каза,че ти харесвам аз вече си мислех ,че те обичам.Караше ме да се усмихвам,даваше ми подкрепа в трудни за мен моменти,съвети,в които съм се вслушвал и не съм грешал като съм го правил ! За отрицателно време влезе в сърцето ми като един от най-скъпите хора за мен - а те са много малко.Но в последствие с времето аз усетих как се влюбвам в теб!Постоянно ми беше в мислите,копнеех да видя усмивката ти, да чуя гласа ти...!
Но нещата между нас…