Толкова объркано момиче
толкова объркано момче
за ръце хванати са те
и животът бавно си тече....
Момичето не вярва вече в любовта
предадено от него.
За пореден път от дланите
кръв студена,бавно тя се стича.
Сърцето в нея не тупти,
а само знае да кърви.
То ридае за любовта,която изчезна в ноща.
А как го обичаше преди
от все сърце и от душа
и то това момче,
което пак предаде я...
Така в нея стана безразлично,
забравена от всеки и от всичко.
Съдбата своя тежка без срам
така проклинаше на глас...
А огън в нея тъй гореше
и страстне утолима.
Сърцето свое тъй даряваше
на всеки,който пожелаеше.
Сега заключено е зная
ключ за него няма.
Захвърлен някъде е той
на острова незнаен.
В очите и самотни
винаги една сълза блести,
а причината я знае
само тази кървава сълза.
За ръка държи момчето
и лъже себе си дори,
че вечно ще е вярна
на своите лъжи.
Не го обича вече
бреме той за нея днес е...
Обича я безкрайно много,
живот за него тя е
Болка в нея ще гори,
самотата ще обгръща нейните дни.
Обича друг това е
истина болезнена,никой я не знае...
Но с него няма тя да бъде
и вечно ще скърби
една любов далечна,
вечно ще боли.
А нейнят приятел нищо не разбира,
вечно я напада
и все я огорчава.
Но тя свикнала е с това
с тежката съдба.
Сълзите свои вечно крие
и в съня мечтите си разкрива.
Толкова объркано момиче,
толкова объркано момче...
Той я обича,
а тя него НЕ!!

Нравится 2