Срещнах те...без дори да си бях помислял,че някога ще мога да срещна такъв човек като теб.В момента,в който ми каза,че ти харесвам аз вече си мислех ,че те обичам.Караше ме да се усмихвам,даваше ми подкрепа в трудни за мен моменти,съвети,в които съм се вслушвал и не съм грешал като съм го правил ! За отрицателно време влезе в сърцето ми като един от най-скъпите хора за мен - а те са много малко.Но в последствие с времето аз усетих как се влюбвам в теб!Постоянно ми беше в мислите,копнеех да видя усмивката ти, да чуя гласа ти...!
Но нещата между нас все пак са сложни....ти си далеч от мен,разстоянието ни разделя,макар за мен това да не е никакъв проблем...но не искам да ставам нагъл с желанието си да съм с теб и да те карам да се чувстваш ангажирана...просто исках да ти кажа какво изпитвам и как се чувствам!
Дано все пак намерим решение, да бъдем щастливи и да не се нараняваме взаимно!

Нравится 2