* * *

Безшумно тежкото вретено,
което аз държа в ръка,
расте – от мен ли оживено? –
и се налива постепенно
като прииждаща река –
вретено.

Навред е тъмно и студено;
преплетен е светът край мен, но
от мойта собствена ръка;
едно и също, неизменно,
от мен терзано все така,
не мога да го спра с ръка –
вретено.

1909

Нравится 4