Дневник пользователя priNceSaTa-69
Chakame li oshte nqkoi da nameri vhoda,vdigai kotva,pali parahoda,nqma vreme donesi shampansko i shotlandsko vikna kapitana,a morqka kaza:A honlandsko iskate li?Ne to shte e v zasada .Na nqkoi ostrov tam shte go izpiem i shte se izmiem i iztriem:Veseli shtaslivi shte zapeem i s tanci do zori shte jiveem.
Snqg na oblaci se vdiga peti'b' v uchilishte pristiga,sas zlatni zapadni koli v COY'Hristo Botev" sa doshli.Zan-zan-zan,zvanci zvanqt v sladak san gospojite spqt,no da znaqt nii shto nosim shte naskachat bodri,bodri.I shte vdignat shum bezkrai: -Dai na mene,gospojo dai.Na vsichki shestici,na Nina kafenci,na Beri prasenci,a na Mimi zaharno petlenci.Zan,zan,zan,Donka vika:Nazdrave vesela drujina.Vsichki s chasha v raka zapqhme drujno pesenta:Kupon,kupon,vsichki na kupon veche e sezona zapochvame kupona.A Marinova i decata sa za ruskata salata.Koi v tozi kasen chas e pristignal tuk pri nas:Eto Ceni,vijda Mishi,Feri,Viki,Deni,Tedi vsichki vii da ste shtaslivi...
Отдавна думите
при нас са скрити.
Не са ни нужни
в нашата игра.
Достатъчен е погледа
в очите,
за да се чувстваш мъж,
а аз жена.
"Обичам те"-
го казваме с целувка.
Ръцете го повтарят
вместо нас.
Защо откривайки се
във прегръдка
е нужен твоят
или моят глас?
Не трябват думи,
за да сме щастливи.
И не със тях
се изразява любовта.
А с пламъка
в очите ни игриви.
И с огъня
във нашите сърца.
Malko toplina i radost edna priqtelska dusha,koqto mi e nujna samo,da stopli grubata mi dlan. I ot edna i sashta chasha sas teb da piq sam gotova i neka nasheto priqtelstvo da se prevarne vav lwbov!!!Ne se vlwbvai v chernite ochi,zashtoto sa opasni,a sa vlwbvai v sinite ochi,zashtoto sa prekrasni
Нежност
Нощта прегърна тишината и заспа.
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.
Помилвай ме!
Аз минах много пьтища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.
Вземи ме в себе си!
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
Сутрин щом си отворя очите,
нежно мисъл за теб ме целува,
както слънцето гали с лъчите...
и се чудя - дали не сънувам!
После бавно по цялото тяло
с топлина и копнеж ме залива -
тази мисъл е светло начало
на денят, който с обич опива.
Иска ми се света да прегърна,
да попитам – теб Бог ли те прати?
Ти живота ми в песен превърна –
ценен дар е за мен обичта ти.
И какво като с друг аз заспивам -
просто тъй е решила съдбата...
Днес заставам пред тебе свенлива
и на длан си поднасям душата...
Коледна молитва.....понеделник, 22. декември 2008 Час 12:03.
Прати ми, Господи, съпруг,
мил, умен като никой друг,
и да е силен и красив,
да знае да е мълчалив,
и да обича да ме слуша,
и да не пие, да не пуши,
парички много да изкарва,
да ме обича, да ми вярва,
да не скитори все навънка
и като харча, да не мрънка;
гърба ми вечер да разтрива,
с одеялото да ме завива;
и моля се да ме разбира
и отговора да намира,
когато питам някой път
не ми ли е голям гъзът.
И щом му стана аз съпруга,
да не поглежда вече друга.
Амин!
Az sam kapitanka,no shte stana muzikantka,pesnite az obicham i vav tqh se vricham,skutera shte grabna az i shte poletq v chas,decata si obicham i za tqh se borq az!
Отплата
Защо си днес ти блед и мъчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли?Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?
Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.
Сега - свободен си.Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.
Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам;
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.
Q chui me maiko,chui me razberi