Живеел нявга в блатото жабок.

Безгрижно си подскачал скок-подскок.

Похапвал си личинки и мухи

и скрит в листака дремел до зори.

Веднъж той засънувал чуден сън:

Разпуквала се веч′ зората вън…

Седяла на брега една принцеса,

въздишайки: ”О, принце мой, къде си?”

И щом съзряла нашия юнак

да дреме във зеления шубрак.

В ръка го взела и с една целувка

вълшебството се случило изкусно.

Превърнала го мигом в принц прекрасен.

Загърбил с радост блатото ужасно.

В двореца царски, царски заживял

животът, който винаги мечтал…

Ала сънят накрая все пак свършил.

И що да види: бди над него щъркел.

Доволно с клюна си червен потраква.

Чете рецепти от една тетрадка.

– „Жабок на скара” – семпло е и скучно.

Я по- добре панираните бутчета.

А „Супичка от жабешки очи”

ох, колко изкусително звучи.

– Менюто е страхотно, няма как –

подхвърлил храбро нашият юнак.

– Но трябва от калта да ме измиеш,

че супата със кал ще е горчива.

– Признавам си – идеята е точна,

но аз крилете си не ща да мокря.

Влез в блатото и сам се изкъпи,

а после на брега се завърни…

С поука тука приказката свършва.

Останал гладен глупавият щъркел.

Жабокът блатото пък оценил

и даже за дворец не би сменил.

Нравится 4