В студената зимна нощ ми беше едно такова самотно, гледах през заскрежения прозорец как снегът вали навън, а комините на съседните къщи изпускаха кълбета пушек в небето. Часът клонеше към полунощ, но всичко навън се виждаше толкова ясно, все едно беше един по-мрачен ден. Имаше пълнолуние, снегът отразяваше небесното светило и разпръскваше меката му светлина. Цялата градина пред къщи беше побеляла, а гипсовият заек който стоеше по средата между два чемшира почти бе затрупан, оставаше само още малка част от главата и ушите, а иначе беше станал много интересен с полепналия по него сняг. Наоколо цареше абсолютна тишина, нищо не смущаваше нощното спокойствие и студената прелест на зимния пейзаж. Единствено стенният часовник равномерно цъкаше лекичко, а дървата в печката пукаха и създаваха неповторим уют в малката стаичка. Седях на стола, подпрял брадичка с ръка а запалената свещ върху масата хвърляше призрачни отблясъци навсякъде. От време на време посягах към една чиния със свински мезенца и чаша с домашно червено вино, по радиоточката бяха пуснали някаква песен на Едит Пиаф от 40те и това допълнително придаваше особен чар на атмосферата. Чувствах се някак много далеч от реалността, мислите ми се лутаха и ме обземаха спомени, същевременно си задавах въпроса какво ли ме очаква в утрешния ден, следващата седмица, по-нататък в живота. Всички в къщи спяха, само аз стоях и се любувах на зимната приказка навън, аз и едно малко коте, което гальовно се беше свило в скута ми и мъркаше доволно. Как ми си прииска за момент да съм като него, толкова безгрижно и палаво създание, неразбиращо много от това което го заобикаля. Бях пораснал достатъчно, за да разбера доста неща от магията, наречена живот, романтиката и наивността бяха започнали да отстъпват пред еднообразните и понякога доста неприятни случки от действителността, прагматизма и проблемите, които незнайно как винаги се появяваха от някъде. Така си стояхме двамата в полумрака, по едно време едно от комшийските кучета залая и наруши нощната тишина, последвано от още няколко други които му отговориха, но постепенно лаят им замря и всичко пак утихна. Така неусетно съм се унесъл и когато кукувичката на часовника се обади за полунощ се сепнах, погледнах отново навън, където всичко си беше както преди и снегът валеше безспирно, изпих и последните глътки вино и гушнат с котето се свих на дивана до печката. Беше отминал още един ден, а след няколко дни щеше да отмине и старата година и аз се надявах новата да ми донесе още повече радост и щастие. После духнах свещичката.......

Нравится 9