АЗ СЪМ ЕДНА ОТ МНОГОТО.

ОТ ТЕЗИ, С НЕЗАПОМНЕНИТЕ ИМЕНА.

ЕДНА ОТ ВСИЧКИТЕ.

ИЛИ ОТ ВСИЧКИТЕ ЕДНА.





НО КАКВО ПЪК ОТ ТОВА.

ПЪЛЗЯХ И СЕ ИЗДИГАХ.

БЯХ СМЕЛА И БЕШЕ МЕ СТРАХ.

УСМИХВАХ СЕ И СЪЛЗИТЕ ИЗТРИВАХ.

НО НИКОГА НЕ ЗАСТАНАХ НА КОЛЕНЕ.



И СМЯХ СЕ, КОГАТО БОЛИ.

СТОЯЛА СЪМ НА РЪБА ХИЛЯДИ ПЪТИ.

ЧУДЕЙКИ СЕ КОЙ ПЪТ ЩЕ ХВАНА СЕГА.

ДАЛИ СЪС СЕБЕ СИ ДА СЕ БОРЯ.

ИЛИ ПО ЛЕСНИЯ ПЪТ ДА ВЪРВЯ.

НО ЛЕСНОТО БЪРЗО МЕ ОТЕГЧАВА.

НЕ ОБИЧАМ СКУЧНИТЕ ХОРА ИЛИ НЕЩА.

ПОНЯКОГА МИ СЕ ПЛАЧЕ,

НО ВИНАГИ ПЛАЧА САМА.

ОБИЧАМ ДА БЪДА РАЗЛИЧНА.

ДА БЪДА СИЛНА ЖЕНА.

ДА, МОЖЕ БИ СЪМ СТРАННА,

НО НИКОГА С ОМЪРСЕНА ДУША.

МОЖЕ БИ СЪМ ПРЕКАЛЕНО РЯЗКА,

МОЖЕ БИ ЗА НЯКОИ ДОРИ ЗЛА.

ЗА ДРУГИ СЪМ ПРЕКАЛЕНО СВИТА.

ИЛИ НАИВНО ДОБРА.

ДА, АЗ СЪМ ВСИЧКО.

АЗ МОГА ДА БЪДА ИЗГРЕВ И МРАК.

МОГА ДА ОСТАНА БЕЗ НИЩО.

ДОРИ ДА ЗАПЛАЧА ОТ СТРАХ.

БЯХ МАМЕНА, НО НИКОГА НЕ УСПЯХ ДА ИЗЛЪЖА.

БЯХ ОБИЧАНА ХИЛЯДИ ПЪТИ, НО АЗ ОБИЧАХ ВЕДНЪЖ.И ТО ТЕБ...

ОТ ВСЯКЪДЕ СЪМ СИ ТРЪГВАЛА, НО ПАК СЪМ СЕ ВРЪЩАЛА.



АЗ ВИНАГИ МОГА ДА ИЗРЕКА СЪЖАЛЯВАМ,

НО НИКОГА СЕБЕ СИ ДА ПРЕДАМ.

Е, ТАКА ДАЛИ ТИ ХАРЕСВАМ...

МАЙ ВСИЧКО КАЗАХ ПОЧТИ.

АЗ СЪМ ПРОСТО ОНОВА МОМИЧЕ КОЕТО МНОГО ТЕ ОБИЧА ....А

ТИ ГО НАРАНИ...И ТО ЖЕСТОКО...