Или по-точно - имам ли мотивация за да празнувам коледа и нова година.
Не ми се празнува, а навярно и други се чувствуват както мен - всеки по свои лични причини.
Да, аз имах много реални победи през изтеклата година. Дори и надписа ми в skype за победата в най-важната ми битка още стои. Приятелка ми писа, че й омръзнало да гледа всеки ден този надписа в skype ми - е, няма да го сменя. Него ден стана голямо чудо. Случайно или не в часа в който се случи чудото –друга приятелка, която незнаеше че него ден имам битка ми беше пратила нещо в чата. В това нещо – пишеше за чудо. Не беше коледа, беше посред лято. Тогава защо и по коледа да не стават чудеса ?
Но... в началото на този месец - отстъпих крачка назад в моя собствен сървайвър. Мислех си тогава, че отстъпвам за да се засиля за по-голям отскок за да спечеля още по-важна битка. А сега съжалявам и немога да си простя защо отстъпих. Заради това, че отстъпих - съюзникът ми се предаде - съжалявам. Колко го умолявах да не се предава, но...Нямаше да отстъпя, но внезапно съкратиха срока и нямах време за толкова светкавична реакция. Немога да си простя, че отстъпих. За това не ми се празнува.

Вчера ровех нещо из дамската си чантичка. Бързах уж да излизам, а реших да бръкна и в най-малкото джобче, в което имам място колкото за една икона диптих. Винаги съм знаела, че е там, но защо точно вчера реших да я извадя и разтворя. Ха – изненада. В нея се спотайва някакво мъничко листенце малко, мръсничко и смачкано, сгънато на две. Щях да го върля като случайно попаднала там хартийка. Но реших да погледна какво пише. Изненада – късметчето ми от коледната илиновогодишната баница, за което дори бях забравила какво ми се е паднало. Вие помните ли какво ви се падна миналата година ? Прочетох го. Тръгнах по задачите си. Но чудно е наистина – вярвате или не в чудеса – аз имах през тази година в изобилие от това което ми се беше паднало в късметчето.

Отново имах поръчка да рисувам коледно табло. Бяха ми дали срок до 15.12.09. да е готово. На 04.12.09. следобяд ми се обадиха и ми съкратиха срока. Една сутрин рисувах до 5;00 и на другия ден почти без да сприам. В полунощ бях готова без спец ефектите – блясъка. На 07.12.09. предадох таблото на поръчителя. Ура – успях. Това е моя победа, но все още нямам мотив да празнувам.

Моя приятелка живееща в друга държава ми се обади тази вечер набързо в skype. Споделих, че не ми се празнува нито коледа, нито нова година. А тя отговори – НИЕ ЩЕ ПРАЗНУВАМЕ – ТОВА, ЧЕ ОЦЕЛЯХМЕ. Целунах я. Ами да – това е мотив за празнуване. А и нали стават чудеса не само по коледа. ДА АЗ ЩЕ ПРАЗНУВАМ. ВЕЧЕ ИМАМ МОТИВАЦИЯ. БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛКО. Веднъж ти сподели, че много съм ти помогнала да излезеш от апатията в която си изпаднала, а аз не бях направила нищо. БЛАГОДАРЯ ТИ ДАФИ. Накра ме да размисля и имам мотив да празнувам. КАКТО СЕ ВИКА НОВА – ГОДИНА НОВ КЪСМЕТ, НОВИ БИТКИ И НОВИ ПОБЕДИ ;)

Ех, ако на някой от вас не му се празнува – винаги когато желаеш има причина заради която да имаш настроение за празнуване.

ИДЕТЕ НА ПРАЗНИКА – ВЕСЕЛИЕТО И СМЕХА СА ЗАРАЗНИ, НО НЕ СА ОПАСНИ ;)

Нравится 6