Някъде, някога - колко някъде и къде - непомня вече. Вчера случайно открих черновата. За кого е било - също вече не помня. Била съм в моето трескаво състояние с препускащи мисли, които съм бързала да запиша докато не са отлетели - това разбрах по разкривения си почерк и няколкото поправки, които съм нанесла.
   Посвещавам го на приятелките си, които имат подобно разочарование и са тъжни. Най-вече на тази от късния ни среднощен чат преди 2 вечери.
 ВДИГНИ ГЛАВА. ВСИЧКИ РАНИ ЗАЗДРАВЯВАТ. ПОНЯКОГА ОСТАВАТ БЕЛЕЗИ - НО НЕКА ТЕЗИ БЕЛЕЗИ ДА ТИ НАПОМНЯТ ЗА КРАСИВИТЕ И ЩАСТЛИВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ С ЧОВЕКА, С КОГОТО СИ СЕ РАЗДЕЛИЛА.
Тогава не бяхме само аз и ти. Ти се включи втора, но остана първа. Другия човек също имаше нужда да сподели тъгата си от нещо и не успя. Помолих го да ме изчаква докато ти отговарям. Само му казах че имам много тъжна приятелка. Попита ме защо. Казах му - любовно разочарование /по-вече никакви обяснения/. Той написа думи подобни на тези които и аз ти казах. Бяха спецялно отправени към теб. Искаше ми се да ти ги копирам, и да ти кажа, че и други те подкрепят. Но ти бе толкова тъжна и ми се стори, че не е подходящ момента да ти говоря и за неговата подкрепа. ИЗБЪРШИ СЪЛЗИТЕ И СЕ УСМИХНИ.


 ТОГАВА ТИ КАЗАХ - СЛЕД ДЪЖ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕ, А ЗАЕДНО С НЕГО И ПРЕКРАСНА ДЪГА. ТАКА Е - ПОВЯРВАЙ МИ. Ден преди това бях снимала двойната  дъга над града ми, но с GSM-a и качеството е лошо.
Ето я и моята находка:
               РАЗДЯЛА
ЕДНА ПОЛУСАМОТНА ГАРА,
ЕДНА НЕДОУЗПУШЕНА ЦИГАРА,
ЕДНА ЦЕЛУВКА, МАЛКО ДЪЖД,
ЕДНА МИЛУВКА, МНОГО СЪЛЗИ,
ЕДНО ПОСЛЕДНО РЪКОСТИСКАНЕ -
СЪРДЕЧНИТЕ БОДЕЖИ -
В СПОМЕНА ТОВА ОСТАНА
ОТ НАШАТА РАЗДЯЛА.
ОТНОВО МНОГО СЪЛЗИ -
МОКРА КЪРПА.
КОЛАТА ПАК ПО
УЛИЦИТЕ ПЪРПА.
А АЗ ПОЛУОБЪРНАТА НАЗАД
В ТЕБ СЕ ВГЛЕЖДАМ ПАК
ДОРДЕТО ОТ ПОГЛЕДА МИ
                                 СКРИ СЕ.
ПОЧАКЙ МАЛКО,
МИНУТКЕ - СПРИ СЕ
КОЛА, АЗ МОЛЯ ТЕ СЧУПИ СЕ.
КОГА ЛИ ЩЕ ТЕ ВИДЯ ПАК?
ТИК - ТАК, ТИК - ТАК
ЧАСОВНИКЪТ ПРИПЯВА В ТАКТ.
ТИК - ТАК, ТИК - ТАК
И КОЛЕЛАТА ТРАКАТ В ТАКТ -
ТРАК - ТРАК, ТРАК - ТРАК.
А ТИ БЕ ТЪЙ СПОКОЕН,
И МЪНИЧКО ПРИПРЯН ДОРИ,
А НА МЕН ДУШАТА МИ ГОРИ -
НЕ ТЕ УПРЕКВАМ -
ЗОВЕ ТЕ НЕИЗВЕСТНОТО
ВСЕ ПАК НАТАМ.
ВЪЛНЕНИЯ И ТРЕПЕТНИ ТРЕВОГИ
ОЧАКВАТ ТЕ В БЪДЕЩЕ - НАЛИ
НЕ МОЖЕШ МОИТЕ ТЕГОБИ
ДА ОСЪЗНАЕШ ВЪОБЩЕ ДОРИ.
НЕЩЕШ ДА ЗНАЕШ КОЛКО МЕ БОЛИ.
ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, МОЖЕ БИ
КОГАТО САМ ЩЕ РАЗБЕРЕШ -
ЧЕ СЪРЦЕТО КОЕТО СИЛНО ЛЮБИ -
ТО МОЖЕ СИЛНО ДА СКЪРБИ
И ВЯРНО ТО ДО КРАЙ ОСТАВА.

Нравится 20