На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи ( най-вероятно сълзите на Левски). Но защо е плакал Левски? Какво го е тревожило ? Какво общо има народът ?Нали част от този народ са били Христо Ботев, Любен Каравелов ,Стефан Стамболов,Георги Раковски , Иван Вазов, Георги Бенковски и много други видни личности? Нали самият Левски е част от българския народ? Та нали нашият народе най-гостоприемният, най-интелигентният, най-смелият, най-мъдрият и един от най-древните ( споредедна легенда Ноевият син Яфет имал син Гомер,чийто син пък е Тагарма , а той пък имал десет сина, от които деветият се казвал Болгар – родоначалникът на българите)?Постоянно слушаме, че българските земи са най-красиви ,че българките са най-прекрасните жени , а като българските мъже няма никъде другаде по света. Защо тогава Васил Иванов Кунчев отделя цяла страница само на една единствена дума –„ народе” .И какво е значението на пунктуационните знаци ?

Ако следите на страница 115 наистина са от сълзите на Левски то тогава Дякона е страдал, страдал е , защото народът , за когото е решил да си даде главата, е съвкупност от предатели ,крадци,завистници, лъжци, лицемери, страхливци, роби. Българинът винаги етърсил стабилност и опора, а никога не си е създавал сам такива. В Света нямадруг народ като българския, който винаги да бягаот отговорности, който предпочита да бъде ръководен, защото този, който ръководи обикновено поема тези отговорностите. Управданието за недостатъците на нашия народ е робството – Османското , Византийското. Казват ,че народът ни е това , което е, понеже по този начин се е приспособил към условията на робство, по този начин е оцелял. Наистина силно вярвах в тази теза , но сега като се замсля май този народ никога не е бил по-различен. Най-странното е , че мислим всичко наше за „най” , а постоянно копираме чуждото, всички сме едни Бай-Ганьовци. Може би българинът страда от нарцисизъм.

Ще кажете ,че всичко това не вярно, че „във всяко стадо си има мърша” и че в България има много честни , добри и възпитани хора. Може би е така , но кои преобладават ? Но нима историята не ни доказва ,чеБългария е била пълна с предатели ? И под Византийско , и под Османско владичество сме били заради предателство. Царица Мария поднася на тепсия България наВасилий II : „Василий IIпокори България - оная България, която се считаше непристъпна, обширна и непревзимаема, България, която на никого от ромейските императори не е била под­чинена никога и поради това не даваше покой на Византия”.

Не мога обаче да не отбележа ,че тогава е имало хора като Ивац и Сермон , които не са се предали и са създали много грижи на империята.

С предателство се сблъскваме и през 1041 , когатоАлусиян ( син на цар Иван Владислав) изменил на братовчед си Делян и на целия български народ. Ако не беше това предателство България навярно щяла да се освободи ощесамото начало.

Не знам дали е вярно, или не , но народът разказва , че Баязит ( поробителят на България) е бил наполовина българин. Майка му била сестрата на Иван Шишман – Мария. Даже Паисий пише : „Тоя Баязид, син на Мария, дъщеря на българския цар Александър". За Мария има даже песен :

Цар Мурад Мари думаше:

— Мароле, бяла българко...

Българин или не ,Баязид превзел Търново и то пак благодарение на предателство. Предателят бил убит ,защото османците знаели , че някой ден и тях ще предаде.

В нашата история има още много примери за предателство. И Дяконът навярно е бил предаден. И от Левски всички се отричат така, както хората са се отрекли и от Исус.Най-странното е, че някои смятат ,че друга велика личност от нашата история е предала Левски – Любен Каравелов. Не знам дали е истина , но е вярно ,че кореспонденцията им е достигнала до османските власти. И преди и сега българина може да извърши дори братеубийство за някой друг лев. В „ До моето първо либе”,геният на българската литература – Ботев, пише : "запей как брат брата продава”.

Освен предатели в България има и много крадци:” Американските власти в щата Илинойс са разбили схема за измами с недвижими имоти. В измамите е участвала българката Радостина Тодорова” , „адвоката Стефан Конакчиевизработвал фалшиви нотариални актове „, „Четирима българи бяха арестувани за кражбана над два милиона долара от банкомати в Маями през последните три години „, „Българин бе арестуван през нощта в Белгия за обир на клон на министерството на финансите” , „арестуваха двама италианци и българка при обир на предприятие за фина керамика” ... Най-лошото е не че ги има , а че парадираме и се хвалим с това : „българските бандити придобиват все повече и повече самочувствие. Заради своите колеги, които доказаха на света, че ние сме най-добрите, днешните родни джебчии могат да се гордеят, че и те имат принос за България и нейното развитие- светът ни забеляза и ни нарочи за крадливо балканско племе. „Май Крумовите закони отдавна са забравени..

За завистта на българите нямам думи. Всеки иска чуждото, всеки гледа другия , като е готов на всичко ,за да го избута и да мине напред: „Аз може и да съм зле ама важното е Вутя да е по-зле.”По тази тема имаше даже и виц , в който се казва , че в ада само българите нямали пазач. Попитали дялола защо, а той им отговорил ,че ако някой българин тръгне да бяга останалите сами ще го върнат обратно. В общи линии е така...

Европейските съседи са културни ,възпитани , дори и да не се понасят, не си го показват. В България всеки гледа да има повече от другия. Аз например живея в 3-етажна къща. Нашият апартамент е по средата. Забелязвам , че когато семейството ,което живее на горния етаж прави ремонт, тези , които живеят на първия също започват такъв. Получава се така, че кръвни брат и сестра се състезават кой е по-успял и кой има по-хубав апартамент. Като споментах братята и сестрите, в България съм забелязала ,че повечетобратя и сестри се ненавиждат. За жалост има подобен случай и в моето семейство.

В нашата история има един много показателен случай , затова как „брат брата убива” – Комитопулите. Цар Самуил убива брат си Арон , синът на последния убива братовчед си ( човекът спасил му живота). Делян ( потомък на Самуил бива предаден от Алусиан , койтое наследник на Арон.

Но да продължа със завистта на българина , баща ми беше в Лондони разказа , как в чужбина най-близките ти хора ( приятели и роднини) не само ,че не ти помагат , ами и правят всичко възможно , за да те спъват. Помощ понякога срещаш от чужденците или от някой съвсем непознат българин , от когото най-малко си очаквал. Той разказа ,че само при българите се наблюдава това явление, поляците, ромънците и другите винаги си помагали и когато имало нови работни места назначавали първо своите.

Много са недостатаците на българина , за тях са писали почти всички наши писатели и поети. Заради този народ са загинали много хора. Обвиняваме Ботев ,че е вдигнал Старозагорското въстание, почти без подготовка, а той навярно просто е вярвал в същия този народ. Същата вяра го накара да остави жена си , дъщеря си и да отиде на кораба „ Радецки”. Той си дава главата за народът, но наивен ли е бил Ботев? Та нали самият той е написал тези два стиха:

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

Той е осъзнавал ,че нашият народ е много велик и смел на маса , а като изтрезне става страхлива покорна овчица.Подобни мотиви намираме почти в цялото Ботево творчество. Като споменах „овчица” един друг български писател също е сравнил народа с това животно , като изобразява една измислена държава, чиито управници превръщат хората в овце , а те продължават покорно да се подчиняват натези управници. Този автор е Светослав Минков. Гео Милев изобразява народапо един интересен и експресионистичен начин. Той си служи с епитети като: „изпокъсани”,„кални”, „гладни” , „навъсени”, „измършавели от труд”, „загрубели от жега и студ”, „уродливи” , „сакати”, „космати”, „черни”, „боси” ,”изподрани” ,”прости”, „диви”, „гневни” ,”бесни”.Вазов , патриархът на българската литература, също бил разочарован от българския народ( това разбираме от следосвобожденската му литература).И той и Петко Рачков Славейков са казали , че в българските затвори било по-страшно от турските. Творчеството пък ,на сина на П.Р. Славейков-Пенчо Славейков, се обединява с творчеството наАлеко Константинов с мотива за европеизация на българина. Но възможен ли е дъалогът между българското и европейското ? Ако всички българи бяха като Бай Ганьо, то навярно той би бил невъзможен , но в България има хора като автора и разказвачите , които са коренно различни отглавния герой в Алековата творба.Всъщност си мислех ,че в България има два типа хора – като Алеко Константинов и като Бай Ганьо. Сега обаче смятам , че във всеки българин ги има и двата типа и той сам си решава кой типаж да преобладава в него . Като цяло обаче всички българи проявяваме байганьовски черти. Европейското , новото, ни плаши , не го разбираме и започваме да го отричаме. Точно като Бай Ганьо копираме по някоя заучена фраза , за да се правим на цивилизовани. В момента в българия постоянно може да се чуе „OK!” , “ Super”( и то не от чужденци). Малко по малко губим езика си , речниците са претъпкани с думи като „ имагинарно”(imagination), “ космополитно” и др. В речник от 60 000 думи 90% са чуждици. Ако пък се разходим из някой град срещаме надписи като „Dream”, “ Bytheway”, “ Opium” ,” Thе hole”, “Paradise” и други. Губим езика си , а с него и цялата си култура. Копираме чуждотои ставаме за смях.

За народопсихологията на българина може да се пише още много. Аз лично се чудя дали съвременният българин е наследил тези недостатъци от самите прабългари ( ако въоще някога е имало чисти раси) , или от славяните , татарите , куманите ,маджарите , гърците и всички останали , коитоса минавали през нашите земи.Но това сега не е важно , по-важното е , че хора като Ботев , като Левскиса загинали заради този народ , а в наши дни той дори не става, когато на 2 юни засвирят сирените. За заключение ще цитирам написаното от един съвременен писател – Стефан Цанев. В „ Български хроники” той разказва, че една селянка го потърсила и му казала ,че Левски иска да говори с него: „Луда е, рекох си. А жената ми пошушна с преправен мъж­ки глас:

-Що, вика, ме оставихте неопят и непогребан, душата ми няма покой, чукам от врата на врата, никой не ми отваря, уморих се.

И жената добави със своя глас:

-Всяка нощ ми се явява и ме пита.

В разказа на жената имаше много известни неща, които би могла да знае от читанката или да ги чуе от някого. Удиви­телното беше, че цитираше буквално цели изречения от пис­мата на Левски, които тя, неграмотната селянка в онова забу­тано селце, естествено, не беше ни виждала, ни чувала; а имаше и думи, които ги няма ни в писмата, ни никъде - тях Левски бил ги казал само на нея.

Предлагам ти, читателю, думите на Левски - така както ги записах от онази жена:

Кой е предателят ми - това не е важно вече. Страш­ното е, че този народ продължава да ражда предатели.

Народе мой, ти ме изостави в тежкия ми час - така­ва е била волята ти, не съм ти трябвал вече жив. Защото, ако доживеех свободата - щях ли да бъда пак твоят Дякон Левски? Българският народ има горчива памет: свинарят Ивайло стана цар и забрави народа си, който го качи на трона.

Какъв щях да стана аз, ако доживеех свободата? Левс­ки - градоначалник? Генерал Левски? Или пък Левски - ми­нистър? - седнал в лъскав файтон, надянал фрак и цилиндър, затлъстял и оглупял; Левски - треперещ от страх за живо­та си, обкръжен от полиция, която го пази от народа, за чиято свобода се е борил?! Че има ли по-страшно от такава смърт ?

Бог е създал хората свободни и равни и еднакво про­тивни на Бога са онези, които поробват, и онези, които търпят от страх; да се страхуваш, е позорно, защото, и цар да си, ако се страхуваш - ти си най-жалък роб,

такъв народ, и насила да го освободиш - той пак ще си остане робски народ - като вола: разпрегнеш го, попасе, помучи на свобода и после пак сам си нахлузва шията в хомо­та...

Не, моят народ - и свободен - ще има нужда от своя Апостол на Свободата, от своя Дякон Левски - да броди от град на град, от село на село, да чука от врата на врата - да буди, да тревожи и да пита:

Пазите ли свята и чиста демократската република? С вишегласие ли решавате всичко в нея? Всички народности ли там живеят под един общ закон наравно с българите? Бра­тя и равни ли сте помежду си?

Обичате ли онзи, който ви покаже грешките - или го считате за неприятел? Ако някой злоупотреби със служеб­ната си власт за своя изгода - чака ли го студената кама?...

Тук жената млъкна. Огледа се и прошепна:

-Накрая Дякона ме попита: „Има ли още робски души в свободното ми отечество?"

-Ти какво му рече?

-Ами... не мож ги преброи, му рекох. И се засмях. А той заплака... Боже!”

Не знам защо,но този текст ме разплаква винаги , когато го прочета. Милех си , че щом вече ми е въздействал веднъж след втория прочит няма да се лучи отново , но уви!”

Нравится 19