Петльовден е празник за момчетата и мъжките рожби. Момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.

Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.

Историята на петльовден е свързана със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, за разплод и втори за петловден. За тези два петела се полагат особени грижи и те са на специален усилен хранителен режим. Празникът се предхожда от основно почистване и измитане на къщата и двора. Жените се изкъпват и пременяват. В подготовката влиза направата на баница, сваряване на “цялото” – петела, направата на свещи и специална каделка, която се подарява на бабата.

Всяка млада жена, особено която се е сдобила с първа мъжка рожба, става много рано на този ден, заколва определения петел и го сварява цял, точи кори, прави зелник /еркечка баница/. След като се подготви, пременена празнично, взима по едно шише вино и ракия и отива при своята “акушерка” - баба. Чест и гордост е за всяка млада съпруга да отиде и първа да поздрави своята баба. Затова на петльовден булката, заедно с мъжа си, отиват да подадат на бабата, да й целунат ръка, да се поклонят пред самия акт на раждане на продължител на рода и да се повеселят заедно.

Петльовден съдържа и други характерни особености: петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, но “куят нема мумче не си коли петела, ам гу носи дет има момчета, там да й гу заколят”; с кръвта, както се е правело по-рано, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания. Петелът се вари цял или се готви с булгур на яхния. Зелникът се приготвя от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер. Младите булки, които все още нямат деца, на петльовден, не ходят. Така постепенно прииждат и се събират всички булки, които имат пълна свобода на този ден. Слагат донесеното на трапезата, нахранват се, пийват си и започват танците и хората.

Нравится 26